СТОИЛ НЕРАВНИ
Великото
пиратско
приключение
Илюстрации от автора
втора част
2012
Предговор към първо издание, втора част
Уважаеми четателю,
Ето, че имаме огромното удоволствие да държим в ръцете си дългоочакваната втора част на сагата „Великото пиратско приключение“.
Още в самото начало събитията така ни грабват със своя шемет, че трудно откъсваме поглед от книгата. Наистина действието се развива толкова бурно и светкавично,че и самия автор едва е смогвал да ни опише най-важните неща, т.е. нямал е време да детайлизира картината. Не, той я щтрихира, нахвърля я в едри петна като Пол Сезан, Реноар или Пикасо. Велика импресия. Ще кажа непресилено – “Герника“ на разказа.
Затова предопреждавам: ако Вие, драги ми четателю, нямате въобръжение и фантазия необходими за четене на тази втора част изобщо не се захващайте да я четете! Обаче, ако обратното – имате достатъчна мисловна култура и завидни изкуствоведчески познания, то от всяка страница, от всяка илюстрация ще изпадате в истинско опиянение, че даже ще забравите в кое пространствено измерение се намирате в момента: в истинското, в обратното или сте влезли в някой друг вертуален портал.
Да Ви предопредя и за друго. Във втора част има изобилие от трагизъм и жестокост. Много от нашите любими герои, които са втори, трети и прочие превъплащения на главните герой Стоил и Митко, ще станат жертва в кървавата битка със злия демон-пират д-р Зъл. Такава злощастна съдба ще се стовари и върху второстепените персони от първа част, като Мучо Чочо, Говорещото дърво и др. Така, че читателите с разклатена и слаба нервна система е възможно да изпаднат в психично разстройство и духовна криза. С две думи – книгата също не е за тях!
За всички останали обожатели и страстни читатели на „Великото пиратско приключение“ пожелавам приятно четене!
М.Страшника
Глава 1.
Победата
Нещата наистина се промениха след победата ни над доктор Зъл. Това беше най-великото пиратско приключение, което бяхме преживяли. Само дето стояхме цял месец в болница, но за пирати като нас това е нищо. А да не споменавам, че някои (предполагам се досещате кой) са останали ѝ без големите си и корави „кратуни“ на раменете.
.................................................
Сега от телевизора ме гледа един богато облечен господин,който от пръв поглед ми изглежда на доста капризен и надут човек.
– Деца! Хлапетий! Само се мислят за големи герои! – чувам да говори той.
– Абе поне ние не сме превзети глупаци като тебе! – извиках ядосано аз.
В съседство живее моят приятел Димитър Бързи. Обадих му се и му разказах за това.
– Смятам,че трябва да открием този човек – предложих аз.
Веднага тръгнахме. Не след дълго на една полянка срещнахме познатото от екрана лице.
– О, това сте вие! – каза той.
Прошепнах на Митко:
– Не ти ли се струва, че този глас сме го слушали някъде?
– Да така е! – отвърна господина, сякаш ме беше чул – Или по-скоро сте виждали истинската ми същност.
Той се разсъблече и кожата му започна да се люспи....
– О,Боже! Това е, това е .... – потръпна Митко.
– Доктор Зъл! – извиках аз.
– Да-а-а, хлапаци. Оцелях! – изкрещя золодея. – И сега ще ви телепортирам в други светове!
Глава 2.
Истината
– Къде сме? – запитах се аз.
– Не зная. Хайде да се разделим,за да разучим и после да се срещнем тук. – предложи Митко.
Тръгнахме в различни посоки. Не след дълго стигнах до една странно голяма сграда.
– „Блок 310“ – прочетох аз.
До входа имаше табло с бутони. На един от тях видях надпис „Кафадарови“. Натиснах бутона. От вратата излезе млад човек с финни очила.
– Стоиле, как дойде тук? – запита той.
Зад него се показа момче, горе-доло на моя възраст, което се обади:
– Какво става тук, бате?
– Стоиле, но как? – объркано започна да се върти баткото.
– Чакай малко! Аз си ти! Как така? – зачуди се Стоил.
– Аз съм Стоил Неравни – казах, като стиснах ръката на момчето.
През това време с Митко Бързи се беше случило същото, само че в блок 8.
По-късно се срещнахме, както се бяхме уговорили.
– Няма да повярваш! – рекохме в един глас двамата. – Срещнах двойник, който иска да го заместя в училище заради семейни причини.
Веднага се отправихме към училището.
– Госпожо, къде да седнем? – попита Митко.
– Е, не знаете ли? –очуди се госпожата.
– О да, да! – казах, след като видях две свободни места.
– А сега деца ще решавате задачи „Делене с опашка“. – обяви учителката.
С Митко ги решихме за секунда.
Дойде време за физическото. Трябваше да изпълним „Кълбо напред“ и „Кълбо назад“. Ние с такава лекота изпълнихме превъртанията, че госпожата направо се удиви.
Глава 3.
Бъдещето
След училище ние се върнахме: аз в 310, а Димитър в 8 блок. Там и двамата се похвалихме:
– Изкарахме ви много шестици по всички предмети.
– Вие ни помогнахте за оценките, а ние ще тръгнем с вас да ви помогнем в битката със злия пират! – казаха истинските Стоил и Митко.
Облякохме им пиратски дрехи, след което се телепортирахме в другото измерение.
– Това наистина ли сте вие? И как е възможно? –чухме някой да говори с дрезгав глас.
И що да видим о,Господи! Срещу ни стояха ... ....ние двамата с Димитър, но като старци.
– Е,вие,как така се озовахте тук? – зачуди се старият Митко със свити устни.
– Дълга история! – отвърна Димитър Бързи – Само, моля ви, кажете ни как да намерим д-р Зъл.
– О, той ни победи! На мен ми извади окото, а Димитър остави без уста ... – наведе тъжно глава стария Стоил.
Тръгнахме към замъка на д-р Зъл.
– О, значи сега ще се бия хем с големите, хем с малките Стоил и Димитър – посрещна ни отдълече злият пират.
– Защо мислиш, че ще ни победиш, нещастнико? – отвърна му с яд Митко.
Това озвери доктора и той замахна с юмруци към нас. Но ние бяхме подготвени и бързо отскочихме.
– Жалки глупаци! – крещеше д-р Зъл.
– Ти си най-жалкия и гаден убиец – извика истинският Стоил и се хвърли върху гърба му. Моментално на помощ се притече истинският Димитър. С крак той така удари главата на доктора, че тя увисна счупена на корема му.
– Тези момчета си ги бива! Браво! – казах аз, а Митко Бързи ми кимна, съгласявайки се.
В тоз момент се отвори нов портал. Преди да скочим в портала заедно с истинските ни двойници, всички се сбогувахме със старците Стоил и Димитър.
– Много ви благодарим, че отмъстихте и ни оттървахте от този звяр – казаха те на довиждане.
Глава 4.
Динозавъра Рекс и Кинг Конг
Озовахме се в джунгла. От там се появиха някакви странни чернолики хора.
– Ха, куле! – се разкряска по нас възрасна жена.
Видяхме,че всичко около черните човеци беше оградено от черепи и скелети. Освен това те започнаха да ни обстрелват със стрели и копия. Чу се страхотен рев. От джунглата излезе огромен динозавър Рекс. С няколко скока животното се озова пред нас и ни притисна към скалата зад гърба ни. Вече разбрахме, че това наистина е краят .... В този момент земята се разтресе и чухме едно „храс ,храс“. Още веднъж „храс ,храс“ и от джунглата изкочи грамадна горила.
– Толе Конг! – развикаха се негрите.
Започна се животински бой! Фрас, прас, тряс!
Силната маймуна успя да захване челюстите на динозавъра, с рязко движение му разчекна устата и Рекса се струполи на земята. Едва сега забелязахме, че върху гърба на Кинг Конг, се бяха вкопчили двама прачовеци.
– Кои пък сте, вие? – попитахме новодошлите.
– Аз Стоил, той Димитър – отговориха пра двойниците ни от това измерение.
– И ние също сме Стоиловци и Димитровци.
Глава 5.
Изненадата
Ето, че се отвори нов портал. Всички скочихме в него. Минахме през разни измерения. Срешнахме се с много и интересни близнаци и двойници.
Но най-много се изненадахме, когато видяхме, че тук ни чакат всички герои от първа част: Мучо Чочо, говорещото дърво и други.
– О, вие ли сте това, приятели? – зарадвахме се ние.
– Искате да кажете: „Ти ли си приятелю“! – казаха всички едновременно.
Лицата им започнаха да се сливат в едно и се превърнаха накрая в – О, ужас! .... в доктор Зъл.
– Аз ги покорих всичките и превзех силите им! – се изсмя золодея.
Наистина д-р Зъл изглеждаше по-силен от всякога.
Отвори се портал от който излязоха всички наши двойници. Сега и нашата мощ се увеличи многократно. Започна се голяма битка. Битка на живот и на смърт.
Но за жалост золодея погуби всички, освен нас – Неравни и Бързи, истинските и старите Стоил и Митко. Останахме само шестима изправени срещу могъщия и страшен враг.
Глава 6.
Краят на доктор Зъл
Злият пират предчувстваше пълната си победа и с гневни крясъци налиташе върху нас:
– Днес към мен се присъиденете
или своята гибел приемете!
– викаше золодея, като размахваше юмруци. С посинели от ярост ръце той успя да удари смъртоносно старите ни двойници. Те паднаха бездиханни.
Неговия замах срещу мен обаче бе по-силен и аз се проснах на земята.
– О, Стоилчо! Не можем да го победим – чух да шепне изплашено Митко.
– Не, сами наистена няма да се справим, но зная кой може... – и преди да довърша видях, че се отвори портал.
– Дано да е този, дано да е този! – замолих се аз и за да разбера извиках: Кинг Ко-о-о-нг, Кинг Ко-о-о-нг!
Със страхотен скок от портала изхвръкна огромната горила и връхлетя на Зъл. Аз се окопитих и се притекох на помощ на Кинг Конг. Но великият золодей издебна маймуната и я просна на земята.
– Ха, ха, ха-а-а! Нямате никакъв шанс! – изсъска със зла усмивка д-р Зъл, като ме фрасна с юмрук и аз се намерих до мъртвата маймуна.
„Едва не ме уби!“ – помислих си и чух как Стоил от истинския свят извика:
– Може би Стоил Неравни и Димитър Бързи не можаха да те победят, гадино.... Но ние ще те довършим! Със сигурност!
Двамата с Митко скочиха на гърба на золодея и започнаха да му нанасят боксови удари по главата. Той, обаче ги изтласка от гърба си и започна да ги души. „Щом аз – Стоил Неравни и приятелят ми – Бързи не успяхме да надвием злия пират, тогава каква надежда имат нашите истински двойници?“ си мислих отчаено вече аз ...
– Пусни ги , изроде! – извиках и захвърлих с последни сили меча си към д-р Зъл.
За мое голямо съжаление не мажах да оцеля пирата и меча ми профуча край него...“Това ще да е краят...“– казах си аз. Но мечът ми прдължи да лети и накрая се заби в машината, която се намираше зад д-р Зъл. Машината с която доктора смяташе да унищожи всичко живо на земята.
Всичко започна да свети. Захвърчаха искри.
– Да се махаме! Бягайте, ще избухне! – извиках и хукнах навън.
Бях се отдалечил достатъчно от замъка и видях, че след мен тичат Митко Бързи и двойниците ни от истинския свят. Тогава замъка избухна. Доктор Зъл беше погубен, погубен от собствената си машина за унищожаване.
– А с доктора си отидоха всичките ни двойници от другите измерения, Кинг Конг и героите от първа част ... – с печал се замислих и наведох почитно глава.
Бяхме останали аз – Стоил Неравни, Димитър Бързи, истинския Стоил и истинския Митко Христов. Изведнъж от пушека се дочу смях и се появиха три зловещи лица.
– Сигурно е последния смях на д-р Зъл и последните му превъплъщения – забеляза Митко Христов.
И наистина трите духа и кикота постепенно изчезнаха, погълнати от срутващия се и горящ замък.
Отвори се портал.
– Чао! Никога няма да ви забравим! – махнаха ни с ръце Стоил и Митко от истинския свят и скочиха в портала.
Бяхме ужасно изморени. Пребрахме се у дома и легнахме да си починем.
Чак вечерта на другия ден получих по SKYPE чат от Митко Бързи: „Мисля си, Стоилчо, за хората, които умряха.“
„ Те не умряха напразно, Мите, а се жертваха да спрат злодея, лошия пират д-р Зъл, за да не погуби света.“ – отговорих му по чата.
.................................................
.................................................
И така приятели – свърши се и втората част на тази пиратска история. Тя разбира се беше истинска, защото и аз бях там и Митко беше там. А Вие вече ни познавате. Ние сме Стоил и Митко от истинския свят. Свят в който днес всички живеем, работим и се учим.
Край на втора част
Няма коментари:
Публикуване на коментар