СТОИЛ НЕРАВНИ
Великото
пиратско
приключение
Илюстрации от автора
първа част
2012
Предговор към първо издание, първа част
Драги ми и многоуважавани читателю.
Повече от сигурен съм, че не осъзнавате какъв бисер, какъв скъпоценен камък, по-скоро – вълшебен диамант държите в ръцете си в момента! Това първо.
И второ – зная, че избщо не допускате, че Вие сте осенени от специален божествен знак, чрез който автора на тая книга ще Ви принесе в едно друго измерение наречено от него обратно. Не се притеснявайте – нищо не ще усетите когато Ви привежда от едното пространство в обратното и обратно. Става безболезнено и не само това: Вие така ще се вживеете в обратното измерение, че ще Ви се струва невъзможно да съществува обратно на обратното. Да, наистина е малко объркващо, но какво да се прави: преживяването е страхотно и си заслужава обърквацията.
Трето – това което ще прочетете не е някакъв „фентъзи“ роман или най-обикновена булевардна измишльотина. Опазил ни Господ! Не, това е особен вид произведение, наречено от мен духовно състояние, а някои американски учени ( и не само ) го определят като траслация или телепортация, или ако щете – транслокация на духа.
Накрая да Ви представя с няколко думи и самия автор – Стоил Неравни. Той е млад, амбициозен, изключително даровит ( в което Вие сами ще се убедите ), а може би и единствен, който може не само безпроблемно да преминава в двете измерения, но и да привежда там и други избрани от него читатели.
Желая Ви приятно преживяване в настоящото духовно транслокационно състояние.
М.Страшника 1)
1). Изтъкнат белетрист, поет, 3D аниматор, рецензент, широк
специалист по: дентална медицина, педиатрия, микроелектроника и
прочие. Профан е в инж. области. Обратната му фамилия произлиза може би от „страшния“ му мустак. Впрочем прeценете сами:
-1.jpg)
Посвещавам на моя скъп приятел
МИТКО
Глава 1.
Историята
Здравейте!
Знаете какъв е всекидневният живот. Всички отиваме на работа или на училище. В училище (в 4-ти „в“ клас ) сме: аз, Митко, Илиан, Мартин,Тони, Наско и др.Какво мислите, че ще стане, ако погледнем нещата по по-различен начин.Точно по обратния.
Е, аз ги погледнах. Забавно е. За да си ги представите по-лесно, вижте и вие какво видях аз. Както винаги отидох на училище. Поздравих се с Митко (с който седя на един чин) и с госпожата.
Между другото аз съм Стоил. В обратния свят Митко и г-жа Ламджиева не са с тези имена, а се наричат Митко Бързи и Кламджиева. А пък аз съм Стоил Неравни. Името на Митко показва, че е бърз като стрела. А моето означава, че нямам равен. Измислих сам името си още когато бях малък.
Имам златни рибки, сомчета – чистачи и охлювче, които отглеждам в аквариум. На село пък се грижа за кучето Мурджо. А Митко харесва повече лодки и кораби. Той в другото измерение има папагал с име Сара.
Главните герои в тази история сме двамата с Димитър(Митко). Нали знаете историите с пирати. Тази е точно такава – пиратска.
Знаете също за хулиганите. Тук, в обратното измерение те са най-добри. Обикновено имат шестици за оценки. Те са и пирати, но добри. Или това сме ние: аз – Стоил Неравни и Митко Бързи.
Преди време по новините гледах, че един золодей (това на пиратски език е „злодей“ или „зъл пират“) е на свобода. Той смятал да покори и пороби света.
– Ахой, Бързи! Искаш ли да намерим и да унищожим този золодей?
– Да! – отговори ми Митко.
– Да си взема меча и тръгваме.
– Добре. Аз ще взема храна и Сара.
Тръгнахме. Митко караше лодката.
– Ха, глупаци! – си каза злият пират – Мислят, че едни хлапета ще могат да ме спрат. Ха, ха, ха. Краят на света идва!
С Митко стигнахме до едно блато. Там имаше морски чудовища.
– Внимавай!!! – извика Митко.
Аз моментално извадих меча и съборих със светкавичен удар чудовището връхлитащо върху мен.
Изведнъж друго чудовище се втурна към Митко. Той бързо го атакува с юмруци и го повали.
– Да се махаме! – казах аз.
Глава 2.
Странният математик
Продължихме пътя си. Стигнахме до една решетка, която беше цялата оградена с черепи.
– Сто-о-ой!
С Митко се зачудихме кой каза „стой“. От вратите се показа един висок човек, който странно приличаше на лудия шапкар от „Алиса в страната на чудесата“.
– Кой смее да идва тук! – каза той, като размаха бастуна си.
– Аз съм Димитър, а това е Стоил – посочи ме Митко.
– За да продължите трябва да преминете през моята математическа мисия.
Ние се съгласихме и влезнахме в портите.Там беше пълно с цифри, стихотворения и задачи. Понеже бяхме добри в математиката, справихме се много бързо с математическото припятствие.
– О-о-о, не-е-е! – извика злият пират – Те минаха две от изпитанията, но все още не съм победен!
Глава 3.
Кодът
Мъжът с бастуна ни даде карта, която щеше да ни отведе към замъка на золодея.
– Запомнете ѝ стихотворението, което ще ви кажа:
Я кажи ми ти сега,
как е кода за таз врата!
Ако не го знаеш ти,
ще си викаш „ми“.
И не чакайте Сезам
сам да се отвори,
ами сега кажи
таз парола.
С Митко се загледахме един друг.
– Защо трябва да го знаем, господине? – попитах аз.
– Ще ви трябва!
Мъжът отиде зад портите на замъка и изчезна в мъглата.
–Това беше малко странно, нали? – кимна ми Митко.
– Така си е – отвърнах.
По нататък стигнахме до една гора. От гората излезнаха една анаконда, дълга около 5000 метра и един плъх, който беше три километра по-малък от змията.
– Бяга-а-а-й! – извиках аз.
Изведнъж от някъде се появи едно голямо сирене. Змията се навря вътре, а мишката започна лакомо да яде сиренето заедно със змията в него.Но сиренето е било вълшебно и огромния плъх се превърна в малко мишленце. А от грамадната анакондата бе останало едно змейоподобното нещо, дълго най-много около 30 сантиметра. Все пак змиите се хранят с плъхове и така змейоподобното изяде мишлето.
Глава 4.
Какво е да бягаш от закона
Нямаше какво да ни направи това змийче. Затова продължихме пътя си.
– Според картата трябва да преминем през един ултрамодерен град, Стоилчо – каза Митко.
– Щом така пише – кимнах аз.
– Сто-о-ой! – извика един строен и добре облечен полицай.
– Дайте си документите! – продължи той.
– Мите, мисля, че сега е времето да бягаме! – прошепнах тихичко.
Гонени от неколцина полицаи успяхме с Митко да се скрием в нещо подобно на марширутка. Там имаше един бутон. Започнах нетърпеливо да го натискам, тъй-като полицаите се приближаваха.
– Хайде, хайде! – викахме в един глас.
По някое време колата тръгна и започна да прави кръгчета напред-назад. След третото кръгче спря.
– Хванете ги-и-и! – заповяда полицейския шериф, като свирна със свирката си.
С Митко обаче успяхме да избягаме и да се скрием в първата най-близка сграда и те не можаха да ни открият. Стана тъмно. В дъното на коридора видяхме асансйор. Влязохме вътре като и там имаше абсолютно същия бутон какъвто бе в марширутката. Натиснахме го. Изведнъж железни решетки оградиха целия асансйор.Той тръгна нагоре и стигна до тавана на сградата.
– Този град е много по-красив и модерен от нашите пиратски домове – си помислих.
– Да преспим тук – предложи Димитър.
Съгласих се. На сутринта вратите се отвориха и решетките изчезнаха.
– Да се махаме от града и да продължаваме напред! –казах още сънен аз.
– О, не-е-е! – въздъхна злият Пират – И от града избягъха!
Глава 5.
Космоса
През това време двамата с Митко напуснахме полицейския град и стигнахме до един кладенец. На него пишеше: „Пуснете монета за да видите своето щастие.“ За наш късмет намерихме една стотинка точно до кладенеца. Аз я пуснах вътре и внезапно се отвори портал. Ние скочихме в него и се озовахме в открития космос. Скоро се приземихме на някаква непозната планета населена с извънземни.
– Хакуна кале олале моке – каза едно извънземно.
– Какво ли означава това ? – запитах аз.
– Не зная – очуди се и Митко.
– Камлю,камлю! – заподскача съществото като посочи една кула.
– Да го последваме – предложи Митко.
Вътре имаше едно по-едро и охранено извънземно с корона на главата, заобиколено с още около 5000 човечета.
Явно това беше кралят. Той се изправи на крака и извика:
– Хаму чочо рочо ду!
Някой от тълпата се обади:
– Масуди раааа!
– Масуди раааа!– извика и друго извънземно
– Защо всички се паникьосаха така ? – зачудих се, но изведнъж наоколо започна всичко да се тресе. Стените на кулата се срутиха и през тях влезе нещо подобно на динозавър. Динозаварът се озърна към нас.
– Кума рамони сага – провикна се едно от извънземните и се качи на нещо преличащо на кон. Даде ни знак да се качим и ние. Нямахме избор, но решихме, че е най-добре да преборим динозавъра за да се отвори нов портал.
– Имам план! – обърнах се към Митко – Ще оставя звяра да ме изяде.
Когато се озовах в корема му, започнах да го режа с меча си.
– Уф! Тук мирише ужасно! – запуших носа си и гледах колкото се може по-бързо да разпоря напълно вътрешностите на звяра. След като животното се строполи, аз изскочих отвътре моментално.
Както си ѝ мислихме се отвори нов портал.
– Бързо да скачаме! – извика Митко.
Глава 6.
Гъбена чорба без гъби
Скочихме в портала незабавно. Озовахме се в голяма гора. Насреща ни се появи огромна гъба с прозорци, врати, комин, парапет и хубава градина. Почуках. Показа се същество със скъсан елек, криво око, големи уши с пъпки по тялото и с ужасен дъх.
– О-о-о! Това е тро-о-ол! – извиках.
– Мучо Чочо не трол, а създание магическо е той. Вие дружки или лоши хора? – запита Мучо Чочо.
– И-и-и-и ниe не знаем! – уплашено отговорихме в един глас двамата.
– Лоши хора изяда чорбица, превъзходна гъбена желаят! – ядоса се съществото.
– Пропуска много букви и говори разбъркано! – предупреди Митко.
– Вие лоши хора искате изяде гъбена чрбица и ме измамите!
След това разбрахме, че чорбицата те води право в крепостта на злосторника пират.
– Дай ни малко, защото ние отиваме точно там! – помолих се аз.
– Гъби редки много! – продължи Мучо Чочо,след което ни даде указания на къде да вървим, за да ги открием.
Стигнахме до една къщичка-дърво и почукахме. От вътре се показа магьосник.
– Добър ден! – каза той.
– Добър ден! – отговорихме ние.
– Сигурно търсите специалните гъби? – продължи магьосникът – Елате с мен.
Той ни заведе до една поляна, в средата на която растеше вълшебно дърво. Под него имаше гъби.
– Кой идва при мен? – запита дървото.
– Стоил Неравни и Митко Бързи – отговори Митко.
– Гъби искате нали? – запита отново дървото.
– Да – отвърнах.
– Ще ви дам, но който е алчен и ги използва за нещо друго, ще бъде прокълнат.
Ние ги взехме.Занесохме ги на Мучо Чочо и той сготви чорбица. След като я изядохме, двамата с Митко се телепортирахме право пред замъка на злия пират. Вратата му обаче беше затворена.
Глава 7.
Финалната битка
На вратата видяхме надпис:“Кажи парола“.
– Това ще е нещото,което ни каза онзи човек – обърнах се към Димитър и започнахме да рецитираме:
Я кажи ми ти сега,
как е кода за таз врата!
Ако не го знаеш ти,
ще си викаш „ми“.
И не чакайте Сезам
сам да се отвори,
ами сега кажи
таз парола.
В този момент огромните порти на замъка се вдигнаха и ние влязохме вътре. А там беше пълно с призраци. Сред призраците видяхме клетка. Изненадата ни беше страшно голяма, когато вътре открихме наши съученици и приятели.
– Гоше, Насе, какво правите тук? – извикахме ние.
– Ами, опитахме се да заловим злодея – отвърна ни с отпаднал глас Гошо.
Клетката беше много дебела. Тъй-като нямахме нито възможност нито време да ги освободим, с Митко продължихме нагоре по едни стълби. Там високо се намираше огромна зала в която се бе разположил золодеят.
– О, не-е-е! – изкрещя той.
– Атака-а-а-а! – извиках силно и извадих меча си.
– Атака-а-а-а! – се хвърли в боя и Митко.
Но злият пират беше много силен и с няколко замаха направо ни изхвърли през прозореца....Около нас с трясък започнаха да падат метиорити.
– Свърши се! – отчаено промълвих проснат на земята.
– Не, не се е свършило! – твърдо ме утешаваше Митко – Стоил, който познавам, никога не би се отказал от приключение! – и добави – Ако пък си лошо ранен, сам ще се изправя срещу золодея за да спася света!
Той влезе отново в замъка.Чу се шумът на ожесточена битка.
– Мите, дръж се! И аз идвам! – извиках, като се надигнах и влетях вътре.
Зърнах пирата, че души приятеля ми. В един удобен момент, докато демона беше с гръб към мен, аз успях да го промуша. Лицето му се изкриви от болка, след което се пропука и целият се преобрази в някаква смесица между него и нас двамата.
Камъкът, на който бяхме стъпили, полетя към небето. А то бе оцветено в кърваво-червено и осеяно със звезди. Около нас летяха метеорити.
– Мръсни хлапаци! –крещеше золодея, налитайки върху нас – Мен никой не може да ме победи!
Бяхме се отдалечили твърде на високо от земята. Битката ни продължаваше още по-ожесточено. Накрая, със сетни усилия, успях да прободя единия крак на звяра-пират. Митко видя, че золодея губи равновесие. Затича се срещу него и с всички сили го бутна. Пиратът се олюля, падна от камъка и полетя от високото надоло, като ревеше оглушително. Къде е отишъл, днес никой не знае.
Метиоритите спряха. Камъкът, на който бяхме, се върна отново на местото си. Клетката в която бяха затворени Наско и Гошо изчезна, а призраците се преобразиха в живи хора.
– Ура-а-а!Успяхме! – извикахме радосно с Митко в един глас.
Всички се прибрахме в къщи щасливи.
Е, драги приятели. Това е!
……………………………….
Край на първа част
Но ще има втора част.
И ще има защото ви го обещавам аз – Стоил Неравни.
За автора
Стоил Илиянов Кафадаров
на 10 години
Стоил е ученик в СО училище „Черноризец Храбър“ гр. Пловдив. Той създава тази история за пирати, в която се разказва за пиратските преключения, случващи се в един друг „обратен“свят с него и с неговия съученик и приятел Димитър (Митко) Христов.
Семейството на автора се състои от майка Надежда, баща Илиян, по-голям брат Митьо, баба Стайка и дядо Митъо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар